Манастир “Свети Дух”
Манастир “Свети Дух”
По разкопките личи, че е имало доста големи сгради с обширен двор и много имоти, които били заграбени, усвоени и превърнати в турски чифлик. Бегът забранявал на богомолците да посещават тая светиня. Така веднъж заповядал да вдигнат няколко камъка от манастира и да ги поставят в дома му за стъпала. Когато камъните били докарани и поствени на определеното място, още с първото стъпване жена му, която носела на ръце малкия му син, се подхлъзнала при падането и двамата се наранили смъртоносно. Докато ги откарат за медицинска помощ в Кюстендил, по пътя починали. Това станало причина бегът да върне камъните обратно в манастира. Един ден той отишъл на лов в манастирището и видял, че до него стои белобрад старец, без да забележи кога и откъде е дошъл. Докато размишлявал върху това, старецът изчезнал без да му проговори. Това стреснало бега и той започнал редовно да пали кандилото в храма. Позволил и на християните от околните села да посрещат манастира, да носят курбан, и даже сам всяка година подарявал по един овен на храма. През 1876 година се сложило началото за ново застрояване на манастира върху старите основи. След освобождението манастирът започнал да се посещава не само от жители на околните села, а дори и от хора от целя Кюстендилски окръг. В него търсели помощ болни и покрити с рани човеци, които намирали изцеление от светата вода на аязмото, находящо се в подножието на манастира. През месец май 1896 година манастирът бил посетен от софийския митрополит Пратений. Той заварил на мястото много болни. Дал им благословията си, а не след дълго изпратил за храма Свети Антимис. |